О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. М., 01.06.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., втори наказателен състав в закрито заседание на първи юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Семов

Като разгледа докладвано от съдия Семов ЧНД № 50 129 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда и при условията на чл. 244, ал. 5 от НПК.

С Постановление на Районна прокуратура – М. от 25.04.2012 г. на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК е спряно разследването по досъдебно производство / ДП / №390/09 г. по описа на РУП М., образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК с оглед издирване извършителя на деянието.

Постановлението се обжалва в срока по чл. 244, ал. 5 от НПК от пострадалия по ДП – жалбоподател в настоящето съдебно производство – Д.П.С. xxx. Жалбоподателят С. моли съда да отмени постановлението за спиране на ДП като необосновано и да се върне делото на друг прокурор при РП М. със задължителни указания по приложение на закона.

Съдът като обсъди доводите наведени в жалбата на С. във връзка с доказателствата събрани по ДП № 390/09 г. по описа на РУП М. и тези представени към жалбата на С., преценявайки обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намира жалбата за допустима и основателна.

Съдът приема, че жалбата е допустима защото е подадена в законния седем дневен срок по смисъла на чл. 244, ал. 5 от НПК от лице посочено като субект имащо право да обжалва атакуваното постановление за спиране на ДП.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

ДП № 390/09 г. по описа на РУП М. е образувано и водено срещу неизвестен извършител за това, че на 15.06.2008 г. в гр. М. е причинил на Д.П.С. xxx средна телесна повреда – престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.

Процесното ДП двукратно е било прекратявано при условията на чл. 243 НПК, но след обжалване и съответно отмяна на постановленията за прекратяване на ДП, разследването по ДП е продължавало. В рамките на процесното ДП са провеждани множество процесуално – следствени действия – разпити на свидетели, извършване на очни ставки, назначаване на поредица от съдебно – медицински експертизи, като накрая след указания с определение на МРС от 16.09.2011 г., потвърдено с определение на МОС от 20.12.2011 г. е назначена тройна съдебно – медицинска експертиза извършена от специалисти УНГ съгласно чието заключение е налице причинно следствена връзка между нанесената травма и установените поражения на слуха на С. – “комоцио без контузио”, имащо за последица трайно намаление на слуха, към момента на изготвяне на заключението с подобрение на слуха по отношение на дясното ухо и фиксирано намаление за лявото, което е отразено като дифинитивно /окончателно/.

По отношение на С. като обвиняем се е водило друго ДП, което приобщено при образуване на съдебно производство, приключи с влязла в сила на 09.05.2012 г. присъда по НОХД №30 201/11 г. на МРС, изпратена на РП М. на 28.05.2012 г., като преди това бе получена в РС М. след обжалване в Окръжен съд Враца на 14.05.2012 г.. Съгласно посочената присъда С. бе признат за виновен в това, че на 14/15.06.2008 г. в гр. М. в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия В. Е. В. с посочен адрес в с. Р., област М., с насилие изразяващо се в нанесен удар в областта на лявото ухо, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния С., причинил чрез нанасяне на удар с глава на В. Е. В. средна телесна повреда, изразяваща се в травма на първи постоянен зъб на горна челюст в ляво – счупване на корена му с луксация довела до отстраняване на зъба, имащо за последица трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок над един месец – престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. С. бе оправдан по първоначално повдигнатото от РП М. обвинение по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. На основание чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 НК вр. с чл. 289, ал. 2 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 /в редакция преди изм. с ДВ, бр. 26/2010 г. / вр. с чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 2, ал. 2 от НК съдът прекрати наказателното производство спрямо Д.П.С. поради изтичане на предвидената в закона давност. С цитираната присъда бе уважен изцяло предявен граждански иск за имуществени вреди и частично такъв за неимуществени вреди осъждайки С. да заплати конкретни по размер обезщетения и направени деловодни разноски на В..

Двете производства – това по НОХД №30 201/11 г. на МРС и това по настоящето ДП №390/09 г. на РУП М., макар и с различни субекти относно обвиняем и пострадал, имат връзка помежду си защото фактите и обстоятелствата са еднотипни и участниците в събитията на 14/15.06.2008 г. респ. свидетелите на случилото се, са едни и същи лица.

Съдът имайки предвид горното, намира, че неправилно е спряно ДП на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК за издирване извършителя на деянието, тъй като извършителят на процесното деяние не е неразкрит – от доказателствата по ДП №390/09 г. на РУП М., независимо от възприетото в мотивите към влязлата в сила присъда по НОХД №30 201/11 г. на МРС е видно, че лицето В. Е. В. е нанесъл удар в областта на лявото ухо на Д.П.С. вследствие на което се установява от заключението на последно назначената и изготвена тройна съдебно - медицинска експертиза от специалисти УНГ, че е причинена средна телесна повреда на С. по смисъла на чл. 129, ал. 2, пр. 2 НК, респ. т. 8 от Постановление №3/27.09.79 г. Пленум на ВС. Неправилно С. счита, че вида причинена му телесна повреда на 14/15.06.2008 г. е тежка, тъй като по ДП липсват данни за установена “постоянна глухота” съгласно чл. 128, ал. 2, пр. 4 респ. т. 3 от Постановление №3/27.09.79 г. Пленум на ВС.

Настоящият съд не е компетентен да се произнесе по искането на С. разследването по ДП да се възложи на друг прокурор, тъй като в рамките на ДП съгласно чл. 47, ал. 4 НПК по основателността на отвода и самоотвода на прокурор, се произнася по – горестоящата прокуратура, която в случая е ОП М..

Съдът отменя постановлението за спиране на ДП от 25.04.2012 г., тъй като не са налице условията на чл. 244, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК, като в рамките на разследването по ДП №390/09 г. на РУП М. разследващите органи и съответен прокурор имат правомощието да преценят има ли извършено деяние от общ характер и кой състав по НК осъществява, но с известни според съда - извършител В. и пострадал в рамките на настоящето ДП в лицето на С..

Предвид горното и на основание чл. 244, ал. 5 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Постановление за спиране на разследване от 25.04.2012 г. на РП М. по ДП №390/2009 г. по описа на РУП М., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.

Уважава като основателна жалбата на Д.П.С. xxx против Постановление за спиране на разследване от 25.04.2012 г. на РП М. по ДП №390/09 г. по описа на РУП М..

ВРЪЩА на РП М. - ДП №390/09 г. по описа на РУП М., ведно с препис от настоящето определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Обявление за изготвено определение да се изпрати на жалбоподателя – Д.П.С. xxx – за сведение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: