РЕШЕНИЕ

гр. М.,

3.12.2009г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на тридесети юни през две хиляди и девета година, в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТКОВ

при секретаря Т. Ц., като разгледа докладваното от съдията П. гражданско дело № 460 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искът е установителен и с правно основание чл.422 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК (отм. ).

Ищецът “ЧЕЗ Електро БългарияАД – гр. С. чрез своя пълномощник по делото твърди в исковата си молба, че се намирал в облигационни правоотношения с ответницата, които се регулират с Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ Електро България” АД, които са общоизвестни, публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката (ЗЕ) и обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си за доставка на електрическа енергия за периода от 1.04.2007г. до 20.12.2007г. съгласно тези Общи условия, докато ответницата не изпълнила задължението си да заплати доставената й електрическа енергия по издадените от доставчика данъчни фактури, както следва:

1.Фактура № 0031418880/27.04.2007г. на стойност 21.90 лева – за месец април 2007г.,

2.Фактура № 0032472023/16.07.2007г. на стойност 25.84 лева – за месец юни 2007г.,

3.Фактура № 0032650138/31.07.2007г. на стойност 16.21 лева – за месец юли 2007г.,

4.Фактура № 0033531566/28.09.2007г. на стойност 15.74 лева – за месец септември 2007г.,

5.Фактура № 0033971537/26.10.2007г. на стойност 23.60 лева – за месец октомври 2007г.,

6.Фактура № 0034409375/28.11.2007г. на стойност 20.93 лева – за месец ноември 2007г.,

7.Фактура № 0024554574/31.12.2007г. на стойност 16.06 лева – за месец декември 2007г.

Ищецът твърди също така, че задълженията по горецитираните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия ... абонатът разполага с десетдневен срок за плащане задълженията за консумирана ел. енергия, през който период вземането е ликвидно изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Ищецът потърсил начин да защити интересите си по реда на заповедното производство (глава ХХХVІІ от ГПК), подавайки заявление в Районен съд – М. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 – 411 ГПК, като в тази връзка и в съответствие с чл.107 ЗЕ представил извлечение от сметка, съдържащо непогасените задължения по горе- цитираните 7 бр. фактури на обща стойност 140.28 лева, начислявайки и съответната лихва за забава за периода от 15.05.2007г. до 8.04.2008г. в размер на общо 10.49 лева. В исковата молба се посочва, че по ч. гр. д. № 688/2008 г. Районният съд в М. издал такава заповед за горните суми, но ответницата се възползвала от правото си по чл.414 – 415 ГПК да подаде възражение срещу заповедта за изпълнение. При това положение, като единствено възможен правно регламентиран способ за ищеца се оказва предявяването на иск по чл.422 ГПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи наличието на гореописаните негови вземания, които твърди, че не са погасени включително и към момента на предявяване на иска и ответницата бъде осъдена да му заплати горните искови суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (9.06.2008 г. ) до изплащането на главницата (140.28 лева), както и направените разноски в настоящето производство.

Ответницата С. А. С. xxx във възражението си по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, както и по-късно в писмения си отговор на ИМ е твърдяла, че не дължи претендираните от ищеца суми, тъй като електрозахранването й е било прекъснато на 20.02.2008г. и при положенеие, че от тогава тя не ползва електроенергия, то не би трябвало да е задължена спрямо ищеца по никакъв начин и всякакви претенции на електроснабдителното дружество според нея са неоснователни.

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени. Изслушано е и е прието заключение на вещо лице.

СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл.12 ГПК), съобразявайки и разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

Ищецът “ЧЕЗ Електро България”АД е лицензиран доставчик на електрическа енергия съгласно издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране при МС лицензия № Л-135-11/ 29.11.

2006г. за обществено снабдяване с електрическа енергия (л.6). Видно от приложението № 1 (описание на

границите и карта на обособената територия) е, че лицензията обхваща Столичната община и областите

С., Перник, Кюстендил, Благоевград, Плевен, Ловеч, Враца, М. и Видин, като ищцовото дружество обслужва допълнително потребители от две населени места от община Свищов, област В. Търново (л.7).

По делото няма спор, а и събраните доказателства убедително потвърждават, че през исковия период между страните съществувало облигационно правоотношение рамковите условия на които са определени от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЧЕЗ Електро България”АД (л.8–17). По силата на това правоотношение ищцовото дружество е снабдявало с ел. енергия ответницата с индивидуален тарифен номер (ИТН) 3002454490, като тези доставки за периода от 1.04.2007г. до 20.12.2007г. са били надлежно документирани, с издадените от снабдителя фактури, както следва:

1.Фактура № 0031418880/27.04.2007г. на стойност 21.90 лева – за месец април 2007г.,

2.Фактура № 0032472023/16.07.2007г. на стойност 25.84 лева – за месец юни 2007г.,

3.Фактура № 0032650138/31.07.2007г. на стойност 16.21 лева – за месец юли 2007г.,

4.Фактура № 0033531566/28.09.2007г. на стойност 15.74 лева – за месец септември 2007г.,

5.Фактура № 0033971537/26.10.2007г. на стойност 23.60 лева – за месец октомври 2007г.,

6.Фактура № 0034409375/28.11.2007г. на стойност 20.93 лева – за месец ноември 2007г.,

7.Фактура № 0024554574/31.12.2007г. на стойност 16.06 лева – за месец декември 2007г.

Съгласно чл.19, ал.1 и ал.2 от Общите условия потребителят заплаща на продавача (снабдителя, доставчика) стойността на електрическата енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за Р., като продължителността на периода за плащане е 10 (десет) дни, след изтичането на който вземането на доставчика на ел. енергия за съответния месец става изискуемо. Дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача чрез съобщение, изпращано до потребителя на адреса на обекта ежемесечно (когато отчетният период е един месец) и съобразно графика на отчитане (когато периодът на отчитане е по-дълъг от един месец) – чл.19, ал.3 и ал.4 от Общите условия. Съобщението по ал.3, съответно по ал.4 задължително съдържа абонатния номер (ИТН) на потребителя, количеството електрическа енергия за отчетния период, продължителност на периода, цената за снабдяване, цената за Р., дължимата сума за отчетената електрическа енергия и дължимата сума за пренос на тази енергия по разпределителната мрежа, акциза, дължимия данък върху добавената стойност (ДДС), както и периодите на плащане и следващо отчитане – чл.19, ал.5 от Общите условия... Според чл.19, ал.8 от Общите условия неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума в срок, така както и подаването на възражение срещу сметката поначало не освобождава потребителя от задължението за плащане на дължимата сума – чл.19, ал.9 от същите Общи условия.

С оглед на пълното осветляване на обстоятелствата по делото се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която даде заключение (61–63), прието от съда и неоспорено от страните, от което се установи следното: Съобразно поставените му задачи и след запознаване с материалите по делото вещото лице е извършила проверка в счетоводството на “ЧЕЗ Електро България” – клон М. относно наличието и размера на незаплатена ел. енергия, по фактурите, по периода на плащане и счетоводното отразяване на задълженията на потребителя. При проверката е установено, че ответницата действително има непогасени

задължения за доставената ел. енергия през периода от м. април 2007г. до м. януари 2008 г. Вещото лице, чието експертно заключение съдът възприема изцяло като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, е категорична, че в счетоводството на клона на ищцовото дружество в гр. М. са отразени като задължения за плащане от ответницата за посочения исков период, както следва:

Фактура №

Дата на издаване

Дължима сума (лв. )

Падеж на плащане

1.

 0031418880

27.04.2007

 21.90

15.05.2007

2.

 0032472023

16.07.2007

 25.84

31.07.2007

3.

 0032650138

31.07.2007

 16.21

15.08.2007

4.

 0033531566

28.09.2007

 15.74

15.10.2007

5.

 0033971537

26.10.2007

 23.60

13.11.2007

6.

 0034409375

28.11.2007

 20.93

10.12.2007

7.

 0024554574

31.12.2007

 16.06

16.01.2008

 

 

 140.28

 

 

 

 

 

 

 

 

От гореизложеното е видно, че дължимата главница за целия исков период възлиза на общо 140.28 лева главница, за колкото е подадено и заявлението по чл.410 – 411 ГПК, заведено с вх. №

2858/9.06.2008 г. по което е образувано ч. гр. д. № 688/2008г. по описа на РС – М. и впоследствие е

издадена заповед за изпълнение, срещу която настоящата ответница е подала възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК.

Неизпълнението на парично задължение от длъжника поражда правото на изправния кредитор да претендира и обезщетение за забава по смисъла на чл.86, ал.1 ЗЗД (мораторна лихва), считано от датата

Продължение на решението по гр. д. № 460/2008г. на Районен съд – М., ІІІ гр. състав – стр.3

 

на падежа на всяко отделно (неиздължено) плащане. В конкретния случай върху неиздължените от

ответницата суми ищецът е начислил мораторна лихва в размер на 10.49 лева за периода 15.05.2007г. до 8.04.2008г., която като размер се потвърждава и от представеното заключение на съдебната експертиза, с уточнението че вещото лице посочва размер на лихвата и за промеждутъка от време след подаването на заявлението по чл.410 ГПК и предявяването на настоящия иск.

 Доводите на ответницата, че не дължи въпросните суми на ищцовото дружество не се подкрепиха от доказателствата по делото. Фактът, че електропотреблението й е било прекъснато на 20.02.2008г. е ирелевантен за настоящия правен спор, тъй като в заявлението си по чл.410 – 411 ГПК, а впоследствие и в исковата си молба по чл.422 ГПК ищецът претендира неиздължени от ответницата суми за периода от м. април до м. декември 2007г. включително, докато посочената по-горе дата е извън визирания период. От друга страна, представените от ответницата документи (л.44 – 49), която тя е приложила към писмения си отговор действително удостоверяват за извършени от нея плащания за консумирана ел. енергия ... преди 1.04.2007г., т. е. тези доказателства също са неотносими към спора и следователно не могат да бъдат взети предвид в случая, тъй като те сами по себе си не опровергават наличието на непогасени задължения на ответницата към ищцовото дружество за процесния исков период.

Анализът на действащата правна уредба сочи, че искът по чл.422 ГПК (иск за съществуване на вземането), който може да бъде предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК срещу доплащане на държавната такса по своята правна същност е положителен установителен иск по смисъла на чл.124, ал.1 ГПК. При това положение максималният правен резултат който може да постигне ищецът при уважаване на този иск е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последният му дължи съответните искови суми, така както са посочени в заявлението по чл.410 – 411 ГПК, респ. по чл.417 ГПК, вкл. и за разноските, направени в заповедното производство. След като съдебното решение влезе в законна сила, за ищеца ще възникне правото да иска да му бъде издаден изпълнителен лист на основание влязлата в сила заповед за изпълнение – по арг. от чл.416 ГПК.

Оттук логично следва, че осъдителен диспозитив в настоящето исково производство би могъл да се претендира само за направените от ищеца разноски в рамките на това производство съразмерно с уважената част на иска и в съответствие с общите правила – чл.78, ал.1 ГПК.

Горните уточнения се налагат предвид факта, че петитумът на исковата молба е формулиран по начин, че се създава впечатление за предявен осъдителен иск – доколкото наред с установителната част се претендира и осъждането ответницата да заплати исковите суми.

В действителност, кредиторът би могъл да предяви на общо основание осъдителен иск (вместо установителния иск за съществуване на вземането по чл.422 ГПК). Правен интерес от предявяването директно на осъдителен иск би възникнал например, ако заявителят пропусне едномесечния срок по чл.415, ал.1 ГПК, само че в такъв случай той ще дължи държавна такса в пълен размер, а не довнасяне на разликата до пълния размер на държавната такса съгласно цит. чл.415, ал.1 ГПК.

При това разбиране на доказателствата и по изложените съображения съдът намира предявения иск за основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен, като се признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът има срещу нея валидно, изискуемо, а с влизането в законна сила на настоящето решение – и ликвидно вземане в на основанието и в размерите, посочени в заявлението по чл.410 – 411 ГПК, като една от законните последици на настоящето решение е правото на ищеца да се снабди с изпълнителен лист на основание влязлата в сила заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 688/2008г. на РС – М..

ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата дължи на ищеца и следва да бъде осъдена да му заплати сумата 87.00 лева направени разноски в настоящето съдебно производство (от които 25.00 лева внесена доп. д. такса,30.00 лева разноски за съдебната експертиза и 32.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение).

Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. А. С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, че като потребител на електрическа енергия в с. Л. обл. М. с ИТН xxxxxx тя дължи на “ЧЕЗ Електро България”АД–гр. С.1000, р-н “Средец”, ул.  XXXX   в качеството му на лицензиран снабдител с електрическа енергия сумите посочени в заявление вх. № 2858/9.06.2008г. по което е образувано ч. гр. д. № 688/2008г. по описа на Районен съд – М. и издадена заповед за изпълнение по чл.411 ГПК, впоследствие оспорена по реда на чл.414 – 415 ГПК, а именно: 140.28 лева (сто и четиридесет лева двадесет и осем стотинки) главница за изразходвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 1.04.2007г. до 20.12.2007г. ; сумата 10.49 лева (десет лева четиридесет и девет стотинки) мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 15.05.2007г. до 8.04.2008г. и сумата 83.00 лева (осемдесет и три лева и нула стотинки) разноски, направени в заповедното производство, ведно със законната лихва върху главницата (140.28 лева), считано от 9.06.2008г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА С. А. С. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на ЧЕЗ “Електро България” АД – гр. С.1000, район “Средец”, ул.  xxxx   сумата 87.00 лева (осемдесет и седем лева и нула ст. ) разноски, направени в настоящето съдебно исково производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД–М. в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: